Saturday, November 4, 2017

Спасението

От известно време насам – откакто кучето порастна достатъчно, за да стига маси и секции, се прибирам в къщи, за да заваря изгризани обувки, съдове, мебели, чорапи, терлици, но и – това, за което най-много боли – прекрасните играчки на Хрантутник 1, т.нар. Бебе. Красиви дървени пъзели, влакче с релси, книжките му от твърд и не толкова твърд картон...

Уморих се да се карам, да викам, да се моля и да обяснявам на Хрантутник 2, т.нар. Псето, че ТОВА НЕ СА НЕГОВИТЕ ИГРАЧКИ И ИЗОБЩО ДА ВЗЕМЕ ДА СЕ СТЕГНЕ, ГАДИНА МРЪСНА!!!

И така, в мъки минаваха дните, в мъки и нерви. Докато един ден прозрението не ме тресна в главата. Преди доста време, в Испания, познати си отглеждаха немска овчарка. Та туй прекрасно животно беше като шредер – не оставяше здраво НИЩИЧКО! Хората много се бяха отчаяли, докато един треньор на кучета не им препоръча нещо, наречено „топка за лакомства”.

Речено-сторено. Намерих въпросната топка, прежалих лудата сума за нея и се прибрах, изпълнена със съмнения и угризения. Тъй де, вместо за детето, аз купувам за кучето... Но пък от друга страна, ако исках нещо да остане на детето, бях изчерпала всички останали опции.
Сложих лакомства в топката и без никаква надежда и ентусиазъм я търкулнах към Псето.

Следващите тридесет минути изобщо не му видях очите. Ако не бяха трясъците от удрящата се в стени и мебели топка – от страшно твърда пластмаса е, но предполагам затова още не е на конфети – съвсем щях да забравя, че имам куче.


С гениалното решение на този проблем, обаче, възникнаха други два: как да се извиня на съседите отдолу за епичните трясъци, долитащи отгоре и как да обясня на едногодишно, че ТАЯ ТОПКА Е НА ЧОРАП, НЕ Е ТВОЯ, ДЯВОЛ ГО ВЗЕЛ...

No comments:

Post a Comment