Saturday, November 4, 2017

Спасението

От известно време насам – откакто кучето порастна достатъчно, за да стига маси и секции, се прибирам в къщи, за да заваря изгризани обувки, съдове, мебели, чорапи, терлици, но и – това, за което най-много боли – прекрасните играчки на Хрантутник 1, т.нар. Бебе. Красиви дървени пъзели, влакче с релси, книжките му от твърд и не толкова твърд картон...

Уморих се да се карам, да викам, да се моля и да обяснявам на Хрантутник 2, т.нар. Псето, че ТОВА НЕ СА НЕГОВИТЕ ИГРАЧКИ И ИЗОБЩО ДА ВЗЕМЕ ДА СЕ СТЕГНЕ, ГАДИНА МРЪСНА!!!

И така, в мъки минаваха дните, в мъки и нерви. Докато един ден прозрението не ме тресна в главата. Преди доста време, в Испания, познати си отглеждаха немска овчарка. Та туй прекрасно животно беше като шредер – не оставяше здраво НИЩИЧКО! Хората много се бяха отчаяли, докато един треньор на кучета не им препоръча нещо, наречено „топка за лакомства”.

Речено-сторено. Намерих въпросната топка, прежалих лудата сума за нея и се прибрах, изпълнена със съмнения и угризения. Тъй де, вместо за детето, аз купувам за кучето... Но пък от друга страна, ако исках нещо да остане на детето, бях изчерпала всички останали опции.
Сложих лакомства в топката и без никаква надежда и ентусиазъм я търкулнах към Псето.

Следващите тридесет минути изобщо не му видях очите. Ако не бяха трясъците от удрящата се в стени и мебели топка – от страшно твърда пластмаса е, но предполагам затова още не е на конфети – съвсем щях да забравя, че имам куче.


С гениалното решение на този проблем, обаче, възникнаха други два: как да се извиня на съседите отдолу за епичните трясъци, долитащи отгоре и как да обясня на едногодишно, че ТАЯ ТОПКА Е НА ЧОРАП, НЕ Е ТВОЯ, ДЯВОЛ ГО ВЗЕЛ...

Wednesday, November 1, 2017

Танцът на Хрантутника

Дори и добре да живее, Хрантутникът бива изведен на разходка. Където – волю-неволю – се среща с други кучета. Някои – дружелюбни, други – не чак толкова... А някои направо наточили приборите.

Всеки уважаващ себе си Хрантутник има своя стратегия за справяне с последния тип. Но всеки Хрантутник има и Стопанка.

Искате ли да знаете как преминават нашите срещи с въпросните кучета? Докато при всички останали срещи, Стопанката се закотвя с крака, заровени в земята, докато аз търча наоколо й в кръг и я омотавам с каишката, с кучетата, които искат да ни изядат, нещата не стоят точно така.

Тогава, като всеки уважаващ себе си Хрантутник, аз се изгърбвам, карам гребена на плешките ми да настръхне и заставам пред Стопанката. Нея само аз мога да си я дъвча, всички останали ще си имат проблеми, дори само да си го помислят!

И ето тук идва същинския проблем... Тя явно още се измъчва от майчински чувства, защото СЕ ОПИТВА ДА ЗАСТАНЕ ПРЕД МЕН! Аз, разбира се, няма как да позволя такова нещо - без да ми отиде репутацията - и продължавам да се стремя да мина пред нея. Тя не отстъпва, а се мъчи да ме „защити”... И целия този възвратно-постъпателен танц се случва под носа на другото ОГРОМНО куче, което ни гледа леко притеснено, защото покрай всичко това ние всъщност УСПЯВАМЕ ДА СЕ ПРИБЛИЖИМ КЪМ НЕГО...

В крайна сметка то успява да се убеди, че няма как като сме толкоз смахнати да сме вкусни и се пръждосва.


Та, може да се каже до известен смисъл, че все пак успявам да я защитя, тая моя проклета твърдоглава Стопанка...

Tuesday, October 17, 2017

„Как казва трактористът?”


   По случай рождения ден на Хрантутник 1, той получи конструктор – ферма с прилежащите й животни – крава, кон, куче и тракторист с трактор. Веднага с него си измислихме игра – той ми показва животното, аз му го имитирам и му казвам как се нарича. Много се забавлява от тази игра, кикотът е неописуем. Само Баскервилският пинчер се цупи, тъй като не му позволяваме да изяде фигурките.
    Играем ние в събота след обяд, докато останалия зоопарк спи, а бащата на Хрантутника в съседната стая обръща пантите на един хладилник. Доооста неуспешно.
   След двадесетата имитация на крава, леко отегчена, аз си взимам телефона. От цял половин час не съм проверявала фейсбук, това е СКАНДАЛНО! Вдигам поглед, за да срещна две доверчиви и любопитни кафяви очи и един показалец, забит право в тракториста. А сега де!
    „Как казва трактористът ли, мамо?” питам като идиот, за да печеля време. В тоя момент от съседната стая започват да долитат приглушени ругатни.

    Това ако не е работа в екип, не знам какво е J

Sunday, October 15, 2017

Реквием за свободата

Свободата, Санчо! Ах, свободата! Тя е безкрайно зелено поле и въздух, който ти фучи в ушите, докато препускаш. Тя е миризмата на конски фъшкии и изборът - да се отъркаляш, или да не се отъркаляш...
Да си призная, като ни натовариха с Малък брат в колата този петък, много се разстроих. Бях си планирал дълъг уикенд на дивана с новите кецове на Стопанина за дъвкане и дори малко ръкоделие, ако Ади се навиеше да отвори шкафа с преждата... Когато обаче усетих промяната във въздуха, много се зарадвах. Отивахме на село! Двор за тичане, изпадали неща за ядене, край на пишкането под час...
Да, ама не! В момента, в който стигнахме, моите хора ме залостиха в стаята, и щипнаха нанякъде. Заклех се да им отмъстя при първа възможност! Макар че, като се замисля, вътре на дивана си беше добре. Навън сигурно беше адски студено. Само дето чувах и подушвах други кучета. Защо, запитах се, ще ме крият от тях?! Срам ли ги е?
На сутринта Стопанинът ме заведе все пак при тях. Ей, тия провинциалисти изобщо не знаят как да се държат! Или може би се притесниха, все пак аз съм столичанин, не какъв да е...
Нищо! Като ме видят такъв наперен и самоуверен, ще спрат да странят от мен! И да ме хапят по задните крака. Много неприятен обичай, между другото!
Стопанинът внася нещо от колата. Като видях отворената порта, знаех, че това е моя момент! Изхвърчах през нея и затърчах чак до улицата. А тя, поляната, една огромна, зелена, само за мен правена! А Стопанинът вика по мен, вика... нищо. Като се уморя ще се прибера. Мога ли сега да го чуя, с тоя вятър дето ми свисти в ушите!
Прибрах се, а те взеха, че ме наказаха като заминаха нанякъде пак. Нищо, поне този път не съм затворен! Мога да търча из двора колкото ми душа иска!
Гоних кокошка. Много забавно! Не съм сигурен, че тя се забавляваше колкото мен, но неин проблем! Ми да беше казала нещо!
След като ми омръзна кокошката, си намерих една щайга с дръвца. Перфектно нарязани и подредени, само мен чакат! Захапах си едно и с едно бутване си отворих вратата на кухнята. Качих се на леглото и подхванах да си дъвча дръвцето и да го правя на трески. Бабата се прибра и като ме видя, изобщо не ми се зарадва. Оказа се, че тя спяла там. А хората, нали са изнежени, не понасят добре трески в чаршафите си. Ти да видиш! Това не го знаех.
Изгониха ме от кухнята. Да, но вратата на къщата, в която спяхме ние, беше отворена. Скоро изследователският ми дух ме отведе в другата стая. Там, на леглото, приготвено специално за мен, лежеше плюшено мече. Много се зарадвах!Изнесох го в градината и започнах да си го размятвам... Ей, такава малка и сбръчкана жена, а как крещи! На хората въздухът явно се събира в гънките и когато им трябва, те го използват за крещене. Мале, Стопанката сега как врещи, ако се сбръчка още малко, направо не знам...
Както ми се караха заради мечето, се ядосах. Ама аз съм от София, как ще ми говорят с тоя тон?! И както си бях ядосан, се засилих и „Хоп” през оградата. Голямо тичане беше. Горката стара жена викаше след мен, ама кой ти слуша? Свободата, Санчо...
Прекарах вечерта карциран. Ама нищо, аз съм доволен! Заслужаваше си. На следващия ден продължих да вилнея. Ядосвах кучето, вързано на синджир на двора. Явно много се е провинило, за да го накажат така. Казват, било сдавило друго куче. Ама аз съм бърз! И ловък!
Прибраха ме спешно. Но не преди да видя огромна купчина конски фъшкии. Чудите се какъв ми беше избора? Само ще кажа, че след прибирането ми в София ме ИЗКЪПАХА! Цели два пъти ме сапунисваха...
За капак докато товареха багажа, избягах отново. Този път заразих със свободолюбия си дух и Малък брат. Аз търча, той търчи по мен, а майка му - Стопанката де - препуска след нас и крещи. Ей, тия човеци нормално не могат да говорят.


Вече сме си в София. Малък брат реве, защото яденето му още не е готово, а аз съм се усамотил на терасата, унесен в спомени. Да си гражданин е хубаво, но да имаш село, в което да препускаш волно като вятъра е още по-хубаво.

Friday, October 6, 2017

Представяне

Модна линия „Двамата хрантутници” гордо представя своя блог: Хрониките на хрантутниците. 

В него главни действащи лица ще бъдат:

Пурко, т.нар. Горкия котарак – дванадесет годишен сиамец-испанец, старши в зоопарка.

Ади, т. нар. Хеликоптер – мома-дупничанка, главен възпитател.

Чорап, т. нар. Баскервилският пинчер и Хрантутник 2 – старозагорски пинчер, дванадесет килограмов. Най-честия потърпевш от възпитателните набези на Ади.

Виктор, т. нар. Хрантутник 1, Малък брат – човешко бебе, едногодишно. Главен подстрекател в пакостите.

Епизодични действащи лица: Стопанката, Стопанина.