Танцът на Хрантутника

Дори и добре да живее, Хрантутникът бива изведен на разходка. Където – волю-неволю – се среща с други кучета. Някои – дружелюбни, други – не чак толкова... А някои направо наточили приборите.

Всеки уважаващ себе си Хрантутник има своя стратегия за справяне с последния тип. Но всеки Хрантутник има и Стопанка.

Искате ли да знаете как преминават нашите срещи с въпросните кучета? Докато при всички останали срещи, Стопанката се закотвя с крака, заровени в земята, докато аз търча наоколо й в кръг и я омотавам с каишката, с кучетата, които искат да ни изядат, нещата не стоят точно така.

Тогава, като всеки уважаващ себе си Хрантутник, аз се изгърбвам, карам гребена на плешките ми да настръхне и заставам пред Стопанката. Нея само аз мога да си я дъвча, всички останали ще си имат проблеми, дори само да си го помислят!

И ето тук идва същинския проблем... Тя явно още се измъчва от майчински чувства, защото СЕ ОПИТВА ДА ЗАСТАНЕ ПРЕД МЕН! Аз, разбира се, няма как да позволя такова нещо - без да ми отиде репутацията - и продължавам да се стремя да мина пред нея. Тя не отстъпва, а се мъчи да ме „защити”... И целия този възвратно-постъпателен танц се случва под носа на другото ОГРОМНО куче, което ни гледа леко притеснено, защото покрай всичко това ние всъщност УСПЯВАМЕ ДА СЕ ПРИБЛИЖИМ КЪМ НЕГО...

В крайна сметка то успява да се убеди, че няма как като сме толкоз смахнати да сме вкусни и се пръждосва.

Та, може да се каже до известен смисъл, че все пак успявам да я защитя, тая моя проклета твърдоглава Стопанка...